22 may 2013, 10:55

Втори път роден

  Poesía
892 0 6

Аз чувам музика, облечена във нежност.

Усещам допир, пълен с топлина.

С очи обхождам цялата безбрежност

и търся пак онази светлина.

 

Отпивам глътка въздух и долавям

прекрасен аромат – обожествен.

И трепетно до края се надявам

да ме докосне някога и мен.

 

Една сълза по бузата се стича.

Стоя сама с треперещи ръце.

Една надежда с кадифе облича

и нежно стопля моето сърце.

 

Вълнуващ миг и дъх опиянение.

Летя в любов прочувствена и лека.

Невидим полъх, видимо прозрение,

вървя със някой по една пътека.

 

Застивам в миг, усетила ръката,

която нарисува любовта.

Духът ми броди, търси из земята

един висш разум – подредил света.

 

Намирам Го и просто онемявам,

че Той отдавна диша вътре в мен.

Сърцето си веднага Му отдавам

и се усещам втори път роден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...