22.05.2013 г., 10:55

Втори път роден

887 0 6

Аз чувам музика, облечена във нежност.

Усещам допир, пълен с топлина.

С очи обхождам цялата безбрежност

и търся пак онази светлина.

 

Отпивам глътка въздух и долавям

прекрасен аромат – обожествен.

И трепетно до края се надявам

да ме докосне някога и мен.

 

Една сълза по бузата се стича.

Стоя сама с треперещи ръце.

Една надежда с кадифе облича

и нежно стопля моето сърце.

 

Вълнуващ миг и дъх опиянение.

Летя в любов прочувствена и лека.

Невидим полъх, видимо прозрение,

вървя със някой по една пътека.

 

Застивам в миг, усетила ръката,

която нарисува любовта.

Духът ми броди, търси из земята

един висш разум – подредил света.

 

Намирам Го и просто онемявам,

че Той отдавна диша вътре в мен.

Сърцето си веднага Му отдавам

и се усещам втори път роден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...