Аз чувам музика, облечена във нежност.
Усещам допир, пълен с топлина.
С очи обхождам цялата безбрежност
и търся пак онази светлина.
Отпивам глътка въздух и долавям
прекрасен аромат – обожествен.
И трепетно до края се надявам
да ме докосне някога и мен.
Една сълза по бузата се стича.
Стоя сама с треперещи ръце.
Една надежда с кадифе облича
и нежно стопля моето сърце.
Вълнуващ миг и дъх опиянение.
Летя в любов прочувствена и лека.
Невидим полъх, видимо прозрение,
вървя със някой по една пътека.
Застивам в миг, усетила ръката,
която нарисува любовта.
Духът ми броди, търси из земята
един висш разум – подредил света.
Намирам Го и просто онемявам,
че Той отдавна диша вътре в мен.
Сърцето си веднага Му отдавам
и се усещам втори път роден.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени