Влакът ни спря на последната гара,

пред нас е пустеещ и тъжен перон.

Прелистихме заедно петдесет календара,

"уморени коне" сме, като след маратон.

Житейски закон – какво да се прави,

за вечност роден е само Христос.

Кой ще те пита дали ти се нрави,

гол си дошъл – гол си тръгваш и бос...

Прашинки нищожни– ето какво сме,

хаотично танцуващи в сноп светлина.

Които с надежда си задават въпроса,

втори шанс има ли там в вечността.

А когато съдбата назначи "арбитража",

първи мен да посочи, бих се покаял.

За втори шанс събрал съм багажа,

ще те чакам и търся и там из безкрая.