Oct 12, 2017, 3:22 PM  

Втори шанс

  Poetry
1.2K 0 0

Влакът ни спря на последната гара,

пред нас е пустеещ и тъжен перон.

Прелистихме заедно петдесет календара,

"уморени коне" сме, като след маратон.

 

Житейски закон какво да се прави,

за вечност роден е само Христос.

Кой ще те пита дали ти се нрави,

гол си дошъл гол си тръгваш и бос...

 

Прашинки нищожни ето какво сме,

хаотично танцуващи в сноп светлина.

Които с надежда си задават въпроса,

втори шанс има ли там в вечността.

 

А когато съдбата назначи "арбитража",

първи мен да посочи, бих се покаял.

За втори шанс събрал съм багажа,

ще те чакам и търся и там из безкрая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...