17 abr 2014, 10:51

Втори юни

  Poesía
1.7K 0 13

 

Горещо ли е много, брате Христо?

Гори те огън, знам, и се потиш.

Светликът във очите ти е бистър,

но мътна страст в душата ти шурти.

 

На тебе ти е три пъти горещо:

веднъж – защото просто си човек,

веднъж – заради другите човеци,

и още – зарад този пъклен век.

 

Можа ли да похапнеш малко хлебец,

преди да се затириш към смъртта?

Той, сухият, навярно е заседнал

във гърлото ти. Пийна ли вода?

 

Коравата земя се впива остро

в подметките на меки ходила.

Мундирът – нов (кога ще го износиш!),

яката малко стърже по тила.

 

Смъртта е горе, скоро ще я стигнеш.

Челото ти се готви за куршум.

На пръсти къмто тебе се повдигам,

потта ти да избърша. Тъй, наум.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...