Втори юни
Горещо ли е много, брате Христо?
Гори те огън, знам, и се потиш.
Светликът във очите ти е бистър,
но мътна страст в душата ти шурти.
На тебе ти е три пъти горещо:
веднъж – защото просто си човек,
веднъж – заради другите човеци,
и още – зарад този пъклен век.
Можа ли да похапнеш малко хлебец,
преди да се затириш към смъртта?
Той, сухият, навярно е заседнал
във гърлото ти. Пийна ли вода?
Коравата земя се впива остро
в подметките на меки ходила.
Мундирът – нов (кога ще го износиш!),
яката малко стърже по тила.
Смъртта е горе, скоро ще я стигнеш.
Челото ти се готви за куршум.
На пръсти къмто тебе се повдигам,
потта ти да избърша. Тъй, наум.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
