Втори юни
Горещо ли е много, брате Христо?
Гори те огън, знам, и се потиш.
Светликът във очите ти е бистър,
но мътна страст в душата ти шурти.
На тебе ти е три пъти горещо:
веднъж – защото просто си човек,
веднъж – заради другите човеци,
и още – зарад този пъклен век.
Можа ли да похапнеш малко хлебец,
преди да се затириш към смъртта?
Той, сухият, навярно е заседнал
във гърлото ти. Пийна ли вода?
Коравата земя се впива остро
в подметките на меки ходила.
Мундирът – нов (кога ще го износиш!),
яката малко стърже по тила.
Смъртта е горе, скоро ще я стигнеш.
Челото ти се готви за куршум.
На пръсти къмто тебе се повдигам,
потта ти да избърша. Тъй, наум.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
