1 dic 2009, 9:26

Второ аз

  Poesía
775 0 1

Второ аз - това ли е, което
се ражда в твоето присъствие?
И нишките, назаем взети
от Дявола, преплитам съдбоносно с твойте пръсти.

Второ аз... Ти не познаваш първото,
а днес си част от моята душа.
Затуй не вярвам в измерения непреобърнати
и в измислени житейски правила.

Второ аз... А дали е второто?
Дали тази наша ослепяла вселена,
за другите души невидима и затворена,
не е реалността за теб и мене?

Второ аз... И твойто съществуване
ме възпира да говоря в родове.
Те са поредното рамкирано общуване.
А с теб душевно сме светлинни години напред.

И затова пази ме там, сред ослепението,
което само ти и аз достигаме.
И второто ми аз, безпространствено, безвременно,
ще примира, щом те усети, без нужда да те види.

30.11.2009г.
гр. Сан Фернандо


На един уникален човек, който обожавам и нямам сили да изключа от живота си, нито пък да го включа по нормален начин...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...