Dec 1, 2009, 9:26 AM

Второ аз

  Poetry
774 0 1

Второ аз - това ли е, което
се ражда в твоето присъствие?
И нишките, назаем взети
от Дявола, преплитам съдбоносно с твойте пръсти.

Второ аз... Ти не познаваш първото,
а днес си част от моята душа.
Затуй не вярвам в измерения непреобърнати
и в измислени житейски правила.

Второ аз... А дали е второто?
Дали тази наша ослепяла вселена,
за другите души невидима и затворена,
не е реалността за теб и мене?

Второ аз... И твойто съществуване
ме възпира да говоря в родове.
Те са поредното рамкирано общуване.
А с теб душевно сме светлинни години напред.

И затова пази ме там, сред ослепението,
което само ти и аз достигаме.
И второто ми аз, безпространствено, безвременно,
ще примира, щом те усети, без нужда да те види.

30.11.2009г.
гр. Сан Фернандо


На един уникален човек, който обожавам и нямам сили да изключа от живота си, нито пък да го включа по нормален начин...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...