1 дек. 2009 г., 09:26

Второ аз

778 0 1

Второ аз - това ли е, което
се ражда в твоето присъствие?
И нишките, назаем взети
от Дявола, преплитам съдбоносно с твойте пръсти.

Второ аз... Ти не познаваш първото,
а днес си част от моята душа.
Затуй не вярвам в измерения непреобърнати
и в измислени житейски правила.

Второ аз... А дали е второто?
Дали тази наша ослепяла вселена,
за другите души невидима и затворена,
не е реалността за теб и мене?

Второ аз... И твойто съществуване
ме възпира да говоря в родове.
Те са поредното рамкирано общуване.
А с теб душевно сме светлинни години напред.

И затова пази ме там, сред ослепението,
което само ти и аз достигаме.
И второто ми аз, безпространствено, безвременно,
ще примира, щом те усети, без нужда да те види.

30.11.2009г.
гр. Сан Фернандо


На един уникален човек, който обожавам и нямам сили да изключа от живота си, нито пък да го включа по нормален начин...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...