1 дек. 2009 г., 09:26

Второ аз

773 0 1

Второ аз - това ли е, което
се ражда в твоето присъствие?
И нишките, назаем взети
от Дявола, преплитам съдбоносно с твойте пръсти.

Второ аз... Ти не познаваш първото,
а днес си част от моята душа.
Затуй не вярвам в измерения непреобърнати
и в измислени житейски правила.

Второ аз... А дали е второто?
Дали тази наша ослепяла вселена,
за другите души невидима и затворена,
не е реалността за теб и мене?

Второ аз... И твойто съществуване
ме възпира да говоря в родове.
Те са поредното рамкирано общуване.
А с теб душевно сме светлинни години напред.

И затова пази ме там, сред ослепението,
което само ти и аз достигаме.
И второто ми аз, безпространствено, безвременно,
ще примира, щом те усети, без нужда да те види.

30.11.2009г.
гр. Сан Фернандо


На един уникален човек, който обожавам и нямам сили да изключа от живота си, нито пък да го включа по нормален начин...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...