13 feb 2019, 11:07

Второ пришествие

  Poesía
678 3 7

По улиците, облачни

от смог  – 

гръмовно-мълнийна

клаксониада.

И счупеният

слънчев сфетофар

зациклил е

в режим на "изгрев-залез".

Прескача плочата

овална на Земята

денонощно:

Готови... Стоп!

Готови... Стоп!

Светът очаква

края на света

по орбита

безкрайно неизменна.

След нов потоп?

Сред сухата пустиня

на Хеброн,

от жълта мълния

целунат,

почти незримо,

постепенно,

вехтозаветният

и повален

Мамврийски дъб

разлиства се в зелено.

 

13.02.2019   8.00

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Вчера прочетох, че изсъхналият още през 1996 г. 5 000-годишен Мамврийски дъб в Хеброн, Палестина, окончателно е рухнал. Смята се, че това е дъбът, под който на Авраам му се е явил Бог в образа на трима пътници / символ на Светата Троица/. Всъщност "рухването" е условно, били са проведени дейности за отстраняване на мъртвите части на дървото и за съхраняване на новите филизи, които са се появили преди няколко години от мъртвия вече ствол. Аз го свързах с Второто пришествие, защото прочетох, че  има пророчество, че смъртта на Мамврийския дъб е един от признаците на края на света.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Силвия.
  • Живи картини, озвучаване и прекрасни метафори. Поздравления!
  • Благодаря, Георги, Лина, Руми. Опитах се да си подражавам на способността да пиша в свободен стих като преди, но счупих светофара. Усмивка. И пак се промъкнаха рими накрая. А като си гониш опашката непрекъснато, освен да се въртиш в омагьосан кръг, друго не се получава. Сериозно - това не е религиозно стихотворение, а само използва религиозни символи. Съзнателно е Хеброн, като на картите, а не Хеврон, както е в Библията /за разлика от неволното "сфетофара"/. Това е екологично, почти анамерично, почти в бял стих стихотворение. Дори и почти да се хареса, пак ще съм доволна, въпреки предъвкваната многократно тема.
  • Усещането след прочита е неописуемо и сякаш те завладява!
  • Поздравления, Мария! И за мен това стихотворение е много красиво.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...