13.02.2019 г., 11:07

Второ пришествие

681 3 7

По улиците, облачни

от смог  – 

гръмовно-мълнийна

клаксониада.

И счупеният

слънчев сфетофар

зациклил е

в режим на "изгрев-залез".

Прескача плочата

овална на Земята

денонощно:

Готови... Стоп!

Готови... Стоп!

Светът очаква

края на света

по орбита

безкрайно неизменна.

След нов потоп?

Сред сухата пустиня

на Хеброн,

от жълта мълния

целунат,

почти незримо,

постепенно,

вехтозаветният

и повален

Мамврийски дъб

разлиства се в зелено.

 

13.02.2019   8.00

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Вчера прочетох, че изсъхналият още през 1996 г. 5 000-годишен Мамврийски дъб в Хеброн, Палестина, окончателно е рухнал. Смята се, че това е дъбът, под който на Авраам му се е явил Бог в образа на трима пътници / символ на Светата Троица/. Всъщност "рухването" е условно, били са проведени дейности за отстраняване на мъртвите части на дървото и за съхраняване на новите филизи, които са се появили преди няколко години от мъртвия вече ствол. Аз го свързах с Второто пришествие, защото прочетох, че  има пророчество, че смъртта на Мамврийския дъб е един от признаците на края на света.

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силвия.
  • Живи картини, озвучаване и прекрасни метафори. Поздравления!
  • Благодаря, Георги, Лина, Руми. Опитах се да си подражавам на способността да пиша в свободен стих като преди, но счупих светофара. Усмивка. И пак се промъкнаха рими накрая. А като си гониш опашката непрекъснато, освен да се въртиш в омагьосан кръг, друго не се получава. Сериозно - това не е религиозно стихотворение, а само използва религиозни символи. Съзнателно е Хеброн, като на картите, а не Хеврон, както е в Библията /за разлика от неволното "сфетофара"/. Това е екологично, почти анамерично, почти в бял стих стихотворение. Дори и почти да се хареса, пак ще съм доволна, въпреки предъвкваната многократно тема.
  • Усещането след прочита е неописуемо и сякаш те завладява!
  • Поздравления, Мария! И за мен това стихотворение е много красиво.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...