1 ene 2018, 14:08

Второто "ми"

677 0 0

                                                             Ти рисувай, а аз ще напиша

                                                             с върха на твоята четка няколко думи...

 

 

Дишат и клокочат като стихове в рими

твоите акварелени рисунки сини.

Нюансите и щрихите – нанесени умело и в ред.

А фокусът – заплита разказ "degno di fede".

 

Съчинени пътьом, написани

в задъханост припряна,

пазят думите следи от нашите мечти.

 

Овалите на твоите картини, строги,

не четат капризи и не обещават

нито комплименти, нито празни пози.

Въртят се, обгръщат, детайлно нареждат

и сякаш скришно спорни полета отреждат.

 

Ескизи изящни –

на планети, на облаци над друми,

на извити крехки гранки и монети в мъжки длани,

на ята от птици, на сонети в пъстри шарки –

разказват гръмко, дръзко за самотните сърца,

изморени от носталгия, душевна леност,

и наложени заблуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...