1.01.2018 г., 14:08

Второто "ми"

675 0 0

                                                             Ти рисувай, а аз ще напиша

                                                             с върха на твоята четка няколко думи...

 

 

Дишат и клокочат като стихове в рими

твоите акварелени рисунки сини.

Нюансите и щрихите – нанесени умело и в ред.

А фокусът – заплита разказ "degno di fede".

 

Съчинени пътьом, написани

в задъханост припряна,

пазят думите следи от нашите мечти.

 

Овалите на твоите картини, строги,

не четат капризи и не обещават

нито комплименти, нито празни пози.

Въртят се, обгръщат, детайлно нареждат

и сякаш скришно спорни полета отреждат.

 

Ескизи изящни –

на планети, на облаци над друми,

на извити крехки гранки и монети в мъжки длани,

на ята от птици, на сонети в пъстри шарки –

разказват гръмко, дръзко за самотните сърца,

изморени от носталгия, душевна леност,

и наложени заблуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...