Ти рисувай, а аз ще напиша

                                                             с върха на твоята четка няколко думи...

Дишат и клокочат като стихове в рими

твоите акварелени рисунки сини.

Нюансите и щрихите – нанесени умело и в ред.

А фокусът – заплита разказ "degno di fede".

Съчинени пътьом, написани

в задъханост припряна,

пазят думите следи от нашите мечти.

Овалите на твоите картини, строги,

не четат капризи и не обещават

нито комплименти, нито празни пози.

Въртят се, обгръщат, детайлно нареждат

и сякаш скришно спорни полета отреждат.

Ескизи изящни –

на планети, на облаци над друми,

на извити крехки гранки и монети в мъжки длани,

на ята от птици, на сонети в пъстри шарки –

разказват гръмко, дръзко за самотните сърца,

изморени от носталгия, душевна леност,

и наложени заблуди.