Вуду-луда
========== Фаза Първа ==========
Май всичко започнах да забелязвам -
все по-малко взе да ми се нрави
размитото от лъжи откровение.
Все по-често взе да ме посещава
една не дотам сдържана ревност,
чиито безкрайни емоции
не носят никаква отговорност,
не се делят на наивни порции.
Такова едно прозрачно и тънко чувство,
злобничко и пясъчно-хрускащо -
прилича на чувство за безотговорност
и клокочи във всичките ми клетки.
Засега го държа зад зъбите си,
но... ако го изпусна...
По-късничко ще ви разкажа...
========== Фаза Втора ==========
Е, вече не съм кротко агънце...
Импулси ритъмно бият по тялото ми.
Извити от кривата на яростта ми,
танцуват ми лудите мисли.
Асинхронно тракат ми зъбите -
що ли не го разкъсам...
Наместо без вино да ходя пияна -
ще го убия, без никакво право
на повторно възкръсване.
Марионетката му, с марионетка -
всички конци е объркал,
ако му разплета кълбото
ще го обеся, ще го удуша,
с моряшки възли ще вържа
и двете му хороскопски същности.
Въздухът му ще секна -
да се дави като риба на суша.
А си е отворил устата да каже
нещо в своя защита -
с бръснарски ножчета ще нарежа
лъжливото му езиче...
Засега се въздържам -
едва успявам...
Но, ако ми писне...
По-късничко ще ви разкажа
какво ще му се случи...
========== Фаза Трета ==========
Толкова вече съм луда.
Направо - вуду-луда.
Стиснала съм го за гушата -
вълкодАвя го, проклетия.
Нещичко искал да ми каже -
не, няма да го слушам.
Каквото ми казал - казал,
сега мен ще слуша.
Първо - да не съм те видяла
към други жени да гледаш,
даже и по списания
ти е забранено да надзърташ.
Второ - да не съм чула думичка,
че по-красива има от мене.
Няма такава - аз съм единствена
и можеш само мене да гледаш.
Трето - но не на последно място -
хич и през ум да ти не минава,
че можеш хитричко да ме излъжеш
и пак да ти повярвам.
Този филм вече съм го гледала,
в него гърмят на финала с пушки.
Съвсееем мъничко още ми трябва -
и си като заек отстрелян.
От кожата ти ще си направя
пухена топла якичка -
всеки следващ като ме срещне
да знае какво не може да прави...
А какво друго мога да ти направя,
ей сегичка ще ти разкажа...
========== Финална Фаза ==========
Въздухът край мен е отровен.
Пак са ми поникнали рогата.
От устата си бълвам огньове.
Очите ми са гладни харпии.
Змия съм - пепелянка отровна,
от ония - с гадните зъбчета,
перфорирам злъчно душата ти
и без това вече не ти е нужна.
На сто парчета да ме нарежеш -
в сто съскащи змии ме превръщаш,
със сто отровни езици те клъввам,
за секунди парализирам лъжата ти.
***
Ако ти стиска,
опитай се да ме излъжеш.
Вече сам си представяш
какво може да ти се случи...
Поздравчета с вуду-лудия Челентано>>> :)))
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ех.........
-
На пук на всичко се смях жестока си, хареса ми много
-
Като змия - пепелянка отровна
ще му запее песен любовна -
да му е топла постелята,
да му сладка вечерята...
Усмивки
-
На мен ли? Божеее, аз съм кротко агънце, Мариела. Тя, Лирическата ми се е развилняла, ама де да видим - ще я наказвам.)))
-
Лелееее! Някой здравата се е развилнял тук!!! Ама ти отива, да знаеш!!!
П.П. След такова "любезно" предупреждение, вярвам, че и през ума му няма да мине да "кръшка"! Да не е луд!!! -
Ех, ама какви сте На Лирическата душата й кипи, пък вие се хихикате.
"И ке се тепаме, и ке се пуцаме", Ани!)))
п.п.: Враната, нали преди да го изядат пилето, му откъсват главата.
Пък после - студено, разбира се. -
Още повече ще изплашиш мъжете бе Веси.Какви са тези закани?
Направо действай!
Отмъщението,като пилето - яде се студено!И на свещи...! -
"Ке се тепаме, или ке се пуцаме!?". Шегичка и поздравче.
-
Въх! Страшничко е!
Плюя си в пазвата -
Опасна си, ей!
-
Радвам се, че ви развеселих! И ви благодаря за вашите усмивки! )))
-
А, не - никакви запалки. Пусни го в морето да плава като шамандура. Нали знеш как смешно се поклащат. И всички добри плувци ги задминават
Невероятна си! Още не мога да спра да се смея. -
Веси, сълзи ми текат, разсмя ме така, както скоро никой не е успявал. Браво момиче, че то нашата еманципация превърна мъжете ни в спящите принцеси и свръх мъдри критикари Браво, сложи го на мястото му и може и млако бензинец и метни ненужната запалка отгоре му... Ох, че смях. Знаеш ли, не дай боже нистина му се случи нещо ще ни опандизят и двете теб като заканваща се, мен като подстрекател
-
Добре, че не съм мъж.
Страшничко! -
Стрхотно!
Само така!
Мъжете от добро не разбират! -
Дано това лично откровение стигне получателя си... по предназначение!
-
Един лъжите все прощава,
а другият пък все греши.
Единият ще съжалява,
а другия ще го теши... -
yossifova, много често говорим, говорим, а отсреща не ни слушат и понеже всеки път им прощаваме си мислят, че това ще продължи до безкрайност, но идва един момент, когато спираме да им говорим! Каквото е имало да им кажем, сме им го казали!Така прави и Всевишният!
А ти ни разказвай, аз ще те чета!
Щастлива седмица! -
Затворени зад своя спретнат свят
попътен вятър чакат хилядите думи.
Добре, че Господ бил е телепат
и нам... дарил е с моливи и гуми!
Много ми хареса -
Чортов... хм... Добре де, ще разкажа... ама по-късничко.... Имай малко търпение, де!))
-
Поздрав от една друга...
-
И после какво? Разказвай още де!
В началото си помислих: тя е наистина единствена. А после си помислих: тя наистина е змия усойница! -
-
Невероятнооооооо!
Хем се смях, хем се видях!
Прегръдка, Йосифова!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Нямам думи, откопирвам си го на файлче и ще си го пратя в пощата - да си го чета, че аз много прощавам, ама май не трябва вече!
Браво!