31 мар. 2009 г., 10:33

Вуду-луда

1.1K 0 25

 

========== Фаза Първа ==========

 

Май всичко започнах да забелязвам -

все по-малко взе да ми се нрави

размитото от лъжи откровение.

Все по-често взе да ме посещава

една не дотам сдържана ревност,

чиито безкрайни емоции

не носят никаква отговорност,

не се делят на наивни порции.

Такова едно прозрачно и тънко чувство,

злобничко и пясъчно-хрускащо -

прилича на чувство за безотговорност

и клокочи във всичките ми клетки.

Засега го държа зад зъбите си,

но... ако го изпусна...

 

По-късничко ще ви разкажа...

 

 

========== Фаза Втора ==========

 

Е, вече не съм кротко агънце...

Импулси ритъмно бият по тялото ми.

Извити от кривата на яростта ми,

танцуват ми лудите мисли.

Асинхронно тракат ми зъбите -

що ли не го разкъсам...

Наместо без вино да ходя пияна -

ще го убия, без никакво право

на повторно възкръсване.

Марионетката му, с марионетка -

всички конци е объркал,

ако му разплета кълбото

ще го обеся, ще го удуша,

с моряшки възли ще вържа

и двете му хороскопски същности.

Въздухът му ще секна -

да се дави като риба на суша.

А си е отворил устата да каже

нещо в своя защита -

с бръснарски ножчета ще нарежа

лъжливото му езиче...

Засега се въздържам -

едва успявам...

Но, ако ми писне...

 

По-късничко ще ви разкажа

какво ще му се случи...

 


========== Фаза Трета ==========

 

Толкова вече съм луда.

Направо - вуду-луда.

Стиснала съм го за гушата -

вълкодАвя го, проклетия.

Нещичко искал да ми каже -

не, няма да го слушам.

Каквото ми казал - казал,

сега мен ще слуша.

Първо - да не съм те видяла

към други жени да гледаш,

даже и по списания

ти е забранено да надзърташ.

Второ - да не съм чула думичка,

че по-красива има от мене.

Няма такава - аз съм единствена

и можеш само мене да гледаш.

Трето - но не на последно място -

хич и през ум да ти не минава,

че можеш хитричко да ме излъжеш

и пак да ти повярвам.

Този филм вече съм го гледала,

в него гърмят на финала с пушки.

Съвсееем мъничко още ми трябва -

и си като заек отстрелян.

От кожата ти ще си направя

пухена топла якичка -

всеки следващ като ме срещне

да знае какво не може да прави...

 

А какво друго мога да ти направя,

ей сегичка ще ти разкажа...

 

 

========== Финална Фаза ==========

 

Въздухът край мен е отровен.

Пак са ми поникнали рогата.

От устата си бълвам огньове.

Очите ми са гладни харпии.

 

Змия съм - пепелянка отровна,

от ония - с гадните зъбчета,

перфорирам злъчно душата ти

и без това вече не ти е нужна.

 

На сто парчета да ме нарежеш -

в сто съскащи змии ме превръщаш,

със сто отровни езици те клъввам,

за секунди парализирам лъжата ти.

 

***

Ако ти стиска,

опитай се да ме излъжеш.

Вече сам си представяш

какво може да ти се случи...

 

 

 

 

Поздравчета с вуду-лудия Челентано>>>  :)))

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно, нямам думи, невероятна идея и невероятно изпълнение! ПРопуснала съм да го изчета по-рано, а то е стояло от края на март.
    Нямам думи, откопирвам си го на файлче и ще си го пратя в пощата - да си го чета, че аз много прощавам, ама май не трябва вече!
    Браво!
  • ех.........
  • На пук на всичко се смях жестока си, хареса ми много
  • Като змия - пепелянка отровна
    ще му запее песен любовна -
    да му е топла постелята,
    да му сладка вечерята...

    Усмивки




  • На мен ли? Божеее, аз съм кротко агънце, Мариела. Тя, Лирическата ми се е развилняла, ама де да видим - ще я наказвам.)))

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...