Вуду-луда
========== Фаза Първа ==========
Май всичко започнах да забелязвам -
все по-малко взе да ми се нрави
размитото от лъжи откровение.
Все по-често взе да ме посещава
една не дотам сдържана ревност,
чиито безкрайни емоции
не носят никаква отговорност,
не се делят на наивни порции.
Такова едно прозрачно и тънко чувство,
злобничко и пясъчно-хрускащо -
прилича на чувство за безотговорност
и клокочи във всичките ми клетки.
Засега го държа зад зъбите си,
но... ако го изпусна...
По-късничко ще ви разкажа...
========== Фаза Втора ==========
Е, вече не съм кротко агънце...
Импулси ритъмно бият по тялото ми.
Извити от кривата на яростта ми,
танцуват ми лудите мисли.
Асинхронно тракат ми зъбите -
що ли не го разкъсам...
Наместо без вино да ходя пияна -
ще го убия, без никакво право
на повторно възкръсване.
Марионетката му, с марионетка -
всички конци е объркал,
ако му разплета кълбото
ще го обеся, ще го удуша,
с моряшки възли ще вържа
и двете му хороскопски същности.
Въздухът му ще секна -
да се дави като риба на суша.
А си е отворил устата да каже
нещо в своя защита -
с бръснарски ножчета ще нарежа
лъжливото му езиче...
Засега се въздържам -
едва успявам...
Но, ако ми писне...
По-късничко ще ви разкажа
какво ще му се случи...
========== Фаза Трета ==========
Толкова вече съм луда.
Направо - вуду-луда.
Стиснала съм го за гушата -
вълкодАвя го, проклетия.
Нещичко искал да ми каже -
не, няма да го слушам.
Каквото ми казал - казал,
сега мен ще слуша.
Първо - да не съм те видяла
към други жени да гледаш,
даже и по списания
ти е забранено да надзърташ.
Второ - да не съм чула думичка,
че по-красива има от мене.
Няма такава - аз съм единствена
и можеш само мене да гледаш.
Трето - но не на последно място -
хич и през ум да ти не минава,
че можеш хитричко да ме излъжеш
и пак да ти повярвам.
Този филм вече съм го гледала,
в него гърмят на финала с пушки.
Съвсееем мъничко още ми трябва -
и си като заек отстрелян.
От кожата ти ще си направя
пухена топла якичка -
всеки следващ като ме срещне
да знае какво не може да прави...
А какво друго мога да ти направя,
ей сегичка ще ти разкажа...
========== Финална Фаза ==========
Въздухът край мен е отровен.
Пак са ми поникнали рогата.
От устата си бълвам огньове.
Очите ми са гладни харпии.
Змия съм - пепелянка отровна,
от ония - с гадните зъбчета,
перфорирам злъчно душата ти
и без това вече не ти е нужна.
На сто парчета да ме нарежеш -
в сто съскащи змии ме превръщаш,
със сто отровни езици те клъввам,
за секунди парализирам лъжата ти.
***
Ако ти стиска,
опитай се да ме излъжеш.
Вече сам си представяш
какво може да ти се случи...
Поздравчета с вуду-лудия Челентано>>> :)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
