22 ene 2016, 7:48  

Вулкани 

  Poesía » De amor
790 2 9

ВУЛКАНИ

                                         На теб 

     

За мен ти беше цялата земя,

бях за теб вулканите в нея,

сякаш и Луната онемя,

 разбрала, че за теб копнея.

 

От теб ревнуваха Звездите,

Облаците плачеха от завист,

цветята бяха толкова сърдити

и те гледаха с ненавист.

 

Засенчваше им сутрин красотата

и усмивката на цветовете.

Вдишвах всяка вечер аромата –

ти беше моето любимо цвете…

 

…Бях приготвил ти дори подарък,

малък, като двете наши длани…

Е, не беше като тебе ярък!

Едно сърце с чувства от вулкани…

                   

                         21.01.2016 г.                 Велин                                 

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Електра.
  • Прекрасен стих, Велин!
  • Наистина много сполучливо! Wali /Виолета Томова/
  • Намерил си най точния израз на тези вулканични чувства.Поздрав от мен!
  • Благодаря на всички за прекрасните коментари!
  • Прекрасно стихотворение!
  • Чета те за първи път- много добра работа, харесва ми !
  • Великолепно е Велин! Толкова чист стих...толкова нежност и емоция е събрал в себе си!
  • Велин... много истинско и много сърдечно!
    Малко е тъжно това, че в стихотворението ти е изразено минало време:

    "За мен ти беше цялата земя, бях за теб вулканите в нея,"
    "…Бях приготвил ти дори подарък,"

    Поздрав, радвам се, че се отбих при теб!
Propuestas
: ??:??