Jan 22, 2016, 7:48 AM  

Вулкани

  Poetry » Love
939 2 9

ВУЛКАНИ

                                         На теб 

     

За мен ти беше цялата земя,

бях за теб вулканите в нея,

сякаш и Луната онемя,

 разбрала, че за теб копнея.

 

От теб ревнуваха Звездите,

Облаците плачеха от завист,

цветята бяха толкова сърдити

и те гледаха с ненавист.

 

Засенчваше им сутрин красотата

и усмивката на цветовете.

Вдишвах всяка вечер аромата –

ти беше моето любимо цвете…

 

…Бях приготвил ти дори подарък,

малък, като двете наши длани…

Е, не беше като тебе ярък!

Едно сърце с чувства от вулкани…

                   

                         21.01.2016 г.                 Велин                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....