Вулкани
ВУЛКАНИ
На теб
За мен ти беше цялата земя,
бях за теб вулканите в нея,
сякаш и Луната онемя,
разбрала, че за теб копнея.
От теб ревнуваха Звездите,
Облаците плачеха от завист,
цветята бяха толкова сърдити
и те гледаха с ненавист.
Засенчваше им сутрин красотата
и усмивката на цветовете.
Вдишвах всяка вечер аромата –
ти беше моето любимо цвете…
…Бях приготвил ти дори подарък,
малък, като двете наши длани…
Е, не беше като тебе ярък!
Едно сърце с чувства от вулкани…
21.01.2016 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
