Вулканично
Душата ми е силно овъглена.
Празен дом на изстинал вулкан.
От каменни отломки преградена,
погребана във собствения храм.
Любовта ми трудно се предава.
Но за какво си струва да живей?
Нима отново тя се заблуждава,
че Везувий може да изпепели Помпей?
Чувствата са вече мъртва лава.
Пепелта разпръсквам със ръце.
Самотен да стърчи навред остава,
кратерът-паметник на моето сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados
