14 abr 2008, 17:45

Вулканично 

  Poesía
601 0 15

Душата ми е силно овъглена.

Празен дом на изстинал вулкан.

От каменни отломки преградена,

погребана във собствения храм.

 

Любовта ми трудно се предава.

Но за какво си струва да живей?

Нима отново тя се заблуждава,

че Везувий може да изпепели Помпей?

 

Чувствата са вече мъртва лава.

Пепелта разпръсквам със ръце.

Самотен да стърчи навред остава,

кратерът-паметник на моето сърце.

 

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??