бармах (Леонид Стоянов)
103 724
Apr 14, 2008, 5:45 PM

Вулканично 

  Poetry
649 0 15

Душата ми е силно овъглена.

Празен дом на изстинал вулкан.

От каменни отломки преградена,

погребана във собствения храм.

 

Любовта ми трудно се предава.

Но за какво си струва да живей?

Нима отново тя се заблуждава,

че Везувий може да изпепели Помпей?

 

Чувствата са вече мъртва лава.

Пепелта разпръсквам със ръце.

Самотен да стърчи навред остава,

кратерът-паметник на моето сърце.

 

 

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??