бармах (Леонид Стоянов)
103 724
14 апр. 2008 г., 17:45

Вулканично 

  Поэзия
605 0 15

Душата ми е силно овъглена.

Празен дом на изстинал вулкан.

От каменни отломки преградена,

погребана във собствения храм.

 

Любовта ми трудно се предава.

Но за какво си струва да живей?

Нима отново тя се заблуждава,

че Везувий може да изпепели Помпей?

 

Чувствата са вече мъртва лава.

Пепелта разпръсквам със ръце.

Самотен да стърчи навред остава,

кратерът-паметник на моето сърце.

 

 

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??