perov (Валдемар)
83

28 oct 2015, 16:41

Вяло ...

Poesía

616 0 1

Намерих я случайно.

Горе, на тавана, във кашон ...

Скрита нявга тайно -

моята любов без дом ...

Боже, колко бе отдавна ...

Сега е овехтяла като мене -

само шала ми е нов ...

Дали е останала звезда

в друга нечия Вселена

или гасне сам сама -

комета към Слънцето поела ...?

Знам ли! От онзи огън

стрелкат се сега искрици

само в незабравен спомен

за черните изгарящи зеници ...

А душата, натежала от тъга

по отминало за двама време,

се излива бавно, като смола

в случайно, вяло стихотворение ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

perov (Валдемар)

Благодаря, приятели, и особено на г-н Димитров за окуражителния му отзив! Поздрави от мен!

2015-10-29T14:32:00+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0