Вяло ...
612
0
1
Намерих я случайно.
Горе, на тавана, във кашон ...
Скрита нявга тайно -
моята любов без дом ...
Боже, колко бе отдавна ...
Сега е овехтяла като мене -
само шала ми е нов ...
Дали е останала звезда
в друга нечия Вселена
или гасне сам сама -
комета към Слънцето поела ...?
Знам ли! От онзи огън
стрелкат се сега искрици
само в незабравен спомен
за черните изгарящи зеници ...
А душата, натежала от тъга
по отминало за двама време,
се излива бавно, като смола
в случайно, вяло стихотворение ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
