perov (Валдемар)
83

28 окт. 2015 г., 16:41

Вяло ...

Поэзия

611 0 1

Намерих я случайно.

Горе, на тавана, във кашон ...

Скрита нявга тайно -

моята любов без дом ...

Боже, колко бе отдавна ...

Сега е овехтяла като мене -

само шала ми е нов ...

Дали е останала звезда

в друга нечия Вселена

или гасне сам сама -

комета към Слънцето поела ...?

Знам ли! От онзи огън

стрелкат се сега искрици

само в незабравен спомен

за черните изгарящи зеници ...

А душата, натежала от тъга

по отминало за двама време,

се излива бавно, като смола

в случайно, вяло стихотворение ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0