28 окт. 2015 г., 16:41

Вяло ...

615 0 1

 

 

Намерих я случайно.

Горе, на тавана, във кашон ...

Скрита нявга тайно -

моята любов без дом ...

Боже, колко бе отдавна ...

Сега е овехтяла като мене -

само шала ми е нов ...

Дали е останала звезда

в друга нечия Вселена

или гасне сам сама -

комета към Слънцето поела ...?

Знам ли! От онзи огън

стрелкат се сега искрици

само в незабравен спомен

за черните изгарящи зеници ...

А душата, натежала от тъга

по отминало за двама време,

се излива бавно, като смола

в случайно, вяло стихотворение ...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, приятели, и особено на г-н Димитров за окуражителния му отзив! Поздрави от мен!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...