perov (Валдемар)
83

Oct 28, 2015, 4:41 PM

Вяло ...

Poetry

617 0 1

Намерих я случайно.

Горе, на тавана, във кашон ...

Скрита нявга тайно -

моята любов без дом ...

Боже, колко бе отдавна ...

Сега е овехтяла като мене -

само шала ми е нов ...

Дали е останала звезда

в друга нечия Вселена

или гасне сам сама -

комета към Слънцето поела ...?

Знам ли! От онзи огън

стрелкат се сега искрици

само в незабравен спомен

за черните изгарящи зеници ...

А душата, натежала от тъга

по отминало за двама време,

се излива бавно, като смола

в случайно, вяло стихотворение ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perov (Валдемар)

Благодаря, приятели, и особено на г-н Димитров за окуражителния му отзив! Поздрави от мен!

2015-10-29T14:32:00+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0