skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
7 jun 2012, 19:30

Вяра 

  Poesía » Filosófica
774 0 5

Отвори се, отвори се, врата!
Не оставай смълчана и глуха.
Нося тежка надежа, но тя
май е безплодна и суха.

Още диша в ключалката сън,
успял да избяга оттатък.
Как потръпва, усещам, ключът,
готов всеки миг да изщрака.

И те моля, отвори се, врата,
дори тишината да дебне
зад студената гола стена.
Искам само за миг да погледна

и духът ми да спре уморен,
учестено да диша от жажда.
Вярвам прошка се крие зад теб,
чрез която светът се преражда.

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??