skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
7.06.2012 г., 19:30 ч.

Вяра 

  Поезия » Философска
878 0 5

Отвори се, отвори се, врата!
Не оставай смълчана и глуха.
Нося тежка надежа, но тя
май е безплодна и суха.

Още диша в ключалката сън,
успял да избяга оттатък.
Как потръпва, усещам, ключът,
готов всеки миг да изщрака.

И те моля, отвори се, врата,
дори тишината да дебне
зад студената гола стена.
Искам само за миг да погледна

и духът ми да спре уморен,
учестено да диша от жажда.
Вярвам прошка се крие зад теб,
чрез която светът се преражда.

© Стефан Балди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??