19 sept 2015, 19:15

Вяра

  Poesía
463 0 2

Възкръснала от руините,

в сърцето на угаснал вулкан

вярата отново изплува.

Злият дух е приспан.

 

Трудно път си поправя -

сред сърца наранени,

гордо глава изправя -

победи толкоз хиени.

 

Слънцето се завръща.

Стопля всяка къща.

Дните са спокойни,

навъдиха се крави дойни.

Весело се живей.

По-добър живот, здравей!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей ,Васе!Вярата за мене не е емоция, не е чувство, а една реалност, която си е превърнала в наш водач и ни води по най-правилния
    път...Лека нощ!
  • Дали вярата е феникс? Аз лично не вярвам в това, но твое право е Василке да вярваш. Един познат поет беше написал:

    "Да търся вярата като звезда в безбрежния океан на истината...
    вълна готова да запомни своята безформеност...
    криле пречупени в суетната безизразност на думите...

    Къде да търся вярата? Не, тя остава като сянка във очите ни!"

    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...