ДИС (Деа)
298 6685
13 jul 2021, 14:23  

Вяра 

  Poesía
406 4 17

Когато небето солено горчи
и цялото влиза в очите.
Когато звездите са само звезди -
студени и мънички, свити.
Когато Луната е твърде далеч,
а облаци слънцето крият.
Когато от погледи, мисли и реч
боли и ти иде да виеш.
Когато ръката е свита в юмрук,
че страх по сърцето прескача.
Когато  гладът се завие със студ
и тихо надеждата плаче.

Спомни си, тогава, че имаш душа -
частица  искрица от Бога.
И както  той сам сътворил светлина,
кажи си: Аз също ще мога!

© Деа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??