Вяра
Когато небето солено горчи
и цялото влиза в очите.
Когато звездите са само звезди -
студени и мънички, свити.
Когато Луната е твърде далеч,
а облаци слънцето крият.
Когато от погледи, мисли и реч
боли и ти иде да виеш.
Когато ръката е свита в юмрук,
че страх по сърцето прескача.
Когато гладът се завие със студ
и тихо надеждата плаче.
Спомни си, тогава, че имаш душа -
частица искрица от Бога.
И както той сам сътворил светлина,
кажи си: Аз също ще мога!
© Деа All rights reserved.
