ДИС (Деа)
284 6437
13.07.2021 г., 14:23 ч.  

Вяра 

  Поезия
342 4 17

Когато небето солено горчи
и цялото влиза в очите.
Когато звездите са само звезди -
студени и мънички, свити.
Когато Луната е твърде далеч,
а облаци слънцето крият.
Когато от погледи, мисли и реч
боли и ти иде да виеш.
Когато ръката е свита в юмрук,
че страх по сърцето прескача.
Когато  гладът се завие със студ
и тихо надеждата плаче.

Спомни си, тогава, че имаш душа -
частица  искрица от Бога.
И както  той сам сътворил светлина,
кажи си: Аз също ще мога!

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??