21 abr 2023, 12:35

Вяра

890 0 0

Не убивай тишината с излишен шум, 
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум, 
плачи когато мислиш си, че трябва. 
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, 
чуй гласа си, нека да те видят всички.
И кротък да живееш, няма да намериш рай,
накрая казват, всички страдат от въздишки. 
Бъди в сега, не в някога преди, 
не забравяй свойта вяра и помни,

с всеки ден умираш... 
остави следи.

 


Теодора Сукарева - Теа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теа Сукарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...