21.04.2023 г., 12:35

Вяра

898 0 0

Не убивай тишината с излишен шум, 
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум, 
плачи когато мислиш си, че трябва. 
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, 
чуй гласа си, нека да те видят всички.
И кротък да живееш, няма да намериш рай,
накрая казват, всички страдат от въздишки. 
Бъди в сега, не в някога преди, 
не забравяй свойта вяра и помни,

с всеки ден умираш... 
остави следи.

 


Теодора Сукарева - Теа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теа Сукарева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...