21.04.2023 г., 12:35

Вяра

886 0 0

Не убивай тишината с излишен шум, 
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум, 
плачи когато мислиш си, че трябва. 
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, 
чуй гласа си, нека да те видят всички.
И кротък да живееш, няма да намериш рай,
накрая казват, всички страдат от въздишки. 
Бъди в сега, не в някога преди, 
не забравяй свойта вяра и помни,

с всеки ден умираш... 
остави следи.

 


Теодора Сукарева - Теа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теа Сукарева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...