Не убивай тишината с излишен шум, 
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум, 
плачи когато мислиш си, че трябва. 
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, 
чуй гласа си, нека да те видят всички.
И кротък да живееш, няма да намериш рай,
накрая казват, всички страдат от въздишки. 
Бъди в сега, не в някога преди, 
не забравяй свойта вяра и помни,

с всеки ден умираш... 
остави следи.

Теодора Сукарева - Теа