12 abr 2015, 20:47

Вяра 

  Poesía » Filosófica
642 0 7

Разпнати на показ много думи

и двойно неизпълнени дела -

един живот, разменящ помежду ни

ту обич, ту предателство... Съдба!

 

А в мъките човешки оскотели

забравяме великите неща.

Христос ни учи първо на смирение,

а после на любов - без суета!

 

Но има дни, които ни припомнят,

че с добрина в човешките ръце,

със вяра и надежда ще Възкръсне

дори от гроба чистото сърце.

 

Не го забравяйте, когато утре

прониже ви поредната стрела.

Предателите ти сковават кръста -

ти сам избираш пътя след това!

 

 

Христос Воскресе!

 

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??