12 апр. 2015 г., 20:47

Вяра 

  Поэзия » Философская
641 0 7

Разпнати на показ много думи

и двойно неизпълнени дела -

един живот, разменящ помежду ни

ту обич, ту предателство... Съдба!

 

А в мъките човешки оскотели

забравяме великите неща.

Христос ни учи първо на смирение,

а после на любов - без суета!

 

Но има дни, които ни припомнят,

че с добрина в човешките ръце,

със вяра и надежда ще Възкръсне

дори от гроба чистото сърце.

 

Не го забравяйте, когато утре

прониже ви поредната стрела.

Предателите ти сковават кръста -

ти сам избираш пътя след това!

 

 

Христос Воскресе!

 

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??