12.04.2015 г., 20:47

Вяра

900 0 7

Разпнати на показ много думи

и двойно неизпълнени дела -

един живот, разменящ помежду ни

ту обич, ту предателство... Съдба!

 

А в мъките човешки оскотели

забравяме великите неща.

Христос ни учи първо на смирение,

а после на любов - без суета!

 

Но има дни, които ни припомнят,

че с добрина в човешките ръце,

със вяра и надежда ще Възкръсне

дори от гроба чистото сърце.

 

Не го забравяйте, когато утре

прониже ви поредната стрела.

Предателите ти сковават кръста -

ти сам избираш пътя след това!

 

 

Христос Воскресе!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...