13 abr 2010, 22:48

Вяра 

  Poesía » Otra
2817 1 24

Понякога, когато ми е тъжно

 и дъждът в душата ми вали...

И сънят ми тихо се изплъзва...

И от тишината ме боли...

Когато около мен е много тъмно

и светлината вече не гори.

Прати ми зрънце вяра само,

аз ще си посея пак мечти.

Когато пък дъждът във тебе плаче

и не можеш вече да вървиш...

Когато дните ти едва се влачат

и себе си не можеш да търпиш...

Тогава ме повикай тихо в мрака

и заедно ще помълчим.

Ще ти оставя вярата, която

от сърцето си ми подари.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??