13 апр. 2010 г., 22:48

Вяра

3.3K 2 24

Понякога, когато ми е тъжно

 и дъждът в душата ми вали...

И сънят ми тихо се изплъзва...

И от тишината ме боли...

Когато около мен е много тъмно

и светлината вече не гори.

Прати ми зрънце вяра само,

аз ще си посея пак мечти.

Когато пък дъждът във тебе плаче

и не можеш вече да вървиш...

Когато дните ти едва се влачат

и себе си не можеш да търпиш...

Тогава ме повикай тихо в мрака

и заедно ще помълчим.

Ще ти оставя вярата, която

от сърцето си ми подари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...