Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака
и заедно ще помълчим.
Ще ти оставя вярата, която
от сърцето си ми подари.
© Паула Петрова All rights reserved.