Apr 13, 2010, 10:48 PM

Вяра

  Poetry » Other
3.3K 2 24

Понякога, когато ми е тъжно

 и дъждът в душата ми вали...

И сънят ми тихо се изплъзва...

И от тишината ме боли...

Когато около мен е много тъмно

и светлината вече не гори.

Прати ми зрънце вяра само,

аз ще си посея пак мечти.

Когато пък дъждът във тебе плаче

и не можеш вече да вървиш...

Когато дните ти едва се влачат

и себе си не можеш да търпиш...

Тогава ме повикай тихо в мрака

и заедно ще помълчим.

Ще ти оставя вярата, която

от сърцето си ми подари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...