Вяра
Понякога, когато ми е тъжно
и дъждът в душата ми вали...
И сънят ми тихо се изплъзва...
И от тишината ме боли...
Когато около мен е много тъмно
и светлината вече не гори.
Прати ми зрънце вяра само,
аз ще си посея пак мечти.
Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака
и заедно ще помълчим.
Ще ти оставя вярата, която
от сърцето си ми подари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
