26 ago 2008, 10:22

Вяра имам

  Poesía » Civil
1.3K 0 4
 

     Вяра имам

 

Омръзна ми да съм на косъм,

надеждата ми да убиват,

чужди грехове да ме износват -

отчаян днес е всеки оптимизъм.

 

Колко пъти вяра имах? -

нямах хляб да я нахраня.

Колко оправдания намирах? -

надежда мъничко да ми остане.

 

Трябва ли да се продам напълно

на дявола, рогата му да хвана,

той ли вярата ми ще обърне,

когато сътворена съм във рана?

 

Омръзна ми да съм търпима,

щом храма някой ми ограбва,

когато се краде за трима,

дори душата ми обраха.

 

Ако някой светлината вижда

и надежда мъничко му стига,

за да каже „Вяра имам"

със отчаян оптимизъм.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...