Aug 26, 2008, 10:22 AM

Вяра имам

  Poetry » Civic
1.3K 0 4
 

     Вяра имам

 

Омръзна ми да съм на косъм,

надеждата ми да убиват,

чужди грехове да ме износват -

отчаян днес е всеки оптимизъм.

 

Колко пъти вяра имах? -

нямах хляб да я нахраня.

Колко оправдания намирах? -

надежда мъничко да ми остане.

 

Трябва ли да се продам напълно

на дявола, рогата му да хвана,

той ли вярата ми ще обърне,

когато сътворена съм във рана?

 

Омръзна ми да съм търпима,

щом храма някой ми ограбва,

когато се краде за трима,

дори душата ми обраха.

 

Ако някой светлината вижда

и надежда мъничко му стига,

за да каже „Вяра имам"

със отчаян оптимизъм.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Данаилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...