Aug 26, 2008, 10:22 AM

Вяра имам

  Poetry » Civic
1.3K 0 4
 

     Вяра имам

 

Омръзна ми да съм на косъм,

надеждата ми да убиват,

чужди грехове да ме износват -

отчаян днес е всеки оптимизъм.

 

Колко пъти вяра имах? -

нямах хляб да я нахраня.

Колко оправдания намирах? -

надежда мъничко да ми остане.

 

Трябва ли да се продам напълно

на дявола, рогата му да хвана,

той ли вярата ми ще обърне,

когато сътворена съм във рана?

 

Омръзна ми да съм търпима,

щом храма някой ми ограбва,

когато се краде за трима,

дори душата ми обраха.

 

Ако някой светлината вижда

и надежда мъничко му стига,

за да каже „Вяра имам"

със отчаян оптимизъм.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Данаилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...