14 mar 2010, 12:31

Вяра, надежда, любов 

  Poesía » Filosófica
691 0 2

Когато слънцето закрито е

от собствените ти ръце,

надеждата долита тихо

да те прегърне със криле.

 

Любовта е пред тебе някъде,

далечна и реална,

но мостът ти до нея трябва

споен да е със вяра здраво!

 

Жаждата за живот,

която сутрин те събужда,

трябва да е силна, неутолима

и не бива никога да те напуска!

 

Реката на живота ще приижда -

велика, буйна, целеустремена.

Ще ти е нужна много мъдрост, сила,

за да повярваш истински във себе си!...

 

                                                                              2009 г.

 

 

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Може би ще трябва да се добавят още 1-2 куплета след време, за да придобие стихотворението по-завършен вид.
    Весели празници на всички!
  • Много е хубаво!
Propuestas
: ??:??