14.03.2010 г., 12:31

Вяра, надежда, любов

853 0 2

Когато слънцето закрито е

от собствените ти ръце,

надеждата долита тихо

да те прегърне със криле.

 

Любовта е пред тебе някъде,

далечна и реална,

но мостът ти до нея трябва

споен да е със вяра здраво!

 

Жаждата за живот,

която сутрин те събужда,

трябва да е силна, неутолима

и не бива никога да те напуска!

 

Реката на живота ще приижда -

велика, буйна, целеустремена.

Ще ти е нужна много мъдрост, сила,

за да повярваш истински във себе си!...

 

                                                                              2009 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Може би ще трябва да се добавят още 1-2 куплета след време, за да придобие стихотворението по-завършен вид.
    Весели празници на всички!
  • Много е хубаво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...