7 may 2020, 2:00  

Вяра в любовта

883 1 0

Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.

 

Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,

мислите ми не играят вече на твоята поляна.

 

Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,

моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат.

 

Tвоите птички не бленуват песен в моят сън да пеят,

твоите птички вече не жадуват със светлина в моят сън да греят.

 

Аз не вярвам че можем да си свием гнезденце заедно,

да чуруликаме в гнезденце заедно е нашата съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...