Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.
Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,
мислите ми не играят вече на твоята поляна.
Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,
моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат.
Tвоите птички не бленуват песен в моят сън да пеят,
твоите птички вече не жадуват със светлина в моят сън да греят.
Аз не вярвам че можем да си свием гнезденце заедно,
да чуруликаме в гнезденце заедно е нашата съдба.
© Георги Димитров Всички права запазени